Тя се прибра вкъщи, вечеря с родителите си и мълчаливо се качи в стаята си, като заключи вратата. Баща ù се беше зачудил защо е така мълчалива тази вечер. Мълчалива, но някак лицето ù грееше. След това му мина, защото знаеше, че не може да не им каже, ако наистина имаше нещо. Може би е от хубавото време и новата обстановка, помисли си той и си пусна неделния мач.
Тъкмо се бяха преместили, защото баща ù смени местоработата си. Купиха двуетажна къща на главната улица и се преместиха да живеят за постоянно тук преди 2 месеца.
Още не бяха разопаковали багажа си и тя се запозна с Ерик. Приветливо, скромно, възпитано момче от другата страна на града. Запознаха се още същия ден, когато тя пристигна. Вадеше някакъв куфар от колата и го съзря да върви по отсрещния тротоар. Погледна го, направи ù впечатление елегантния му стил. Той извърна глава, усетил погледа ù върху себе си. След това пресече, застана пред нея и джентълменски ù подаде ръка. ‘’Ерик. Забелязах, че ме наблюдаваш и сметнах за нуж ...