Филип и Джоузи вървяха по алеята към парка, който извеждаше на езерото. Държаха в ръцете си картонени чаши с кафе. Времето беше приятно, нямаше много хора в парка, което успокои Филип. Дори Джоузи да усетеше, че това не е Ерик, нямаше накъде да побегне или пък да изкрещи. Беше му изключително забавно да се представя за брат си. От братска гледна точка, мислеше си Филип, съм му полезен, понеже го замествам в лошите му периоди. От друга е подло просто защото... я чакай, изобщо не е подло, като се замисля. Просто ще е малко неловко, когато Ерик разбере, че се представям за него. Може да ме убие. Глупости, не може да ме убие, та той няма сили да стане от леглото.
- Е, какво ще кажеш за себе си, близнако на Ерик? – каза изведнъж Джоузи. – Филип, нали?
Филип се сепна. Както беше потънал в мисли, момчето се учуди, че Джоузи го нарича по име, че е разбрала, че това не е Ерик. По дяволите, как бе разбрала. Как е възможно да разбере, след като той толкова умело имитира брат си. За толкова години ...