Заслужени поздравителни адреси
При една от разредените ни вече срещи, един мой приятел ми разказа нещо, което ме впечатли толкова силно, че когато „прописах”, се опитах да го опиша. Изпратих му написаното по електронната поща с въпрос, дали мога да го включа в моята поредица „Живот без грим”. В началото той отказа категорично. Независимо от отказа му, предложих да се срещнем било в София, било при него – живее в провинцията. Той обаче логично отбеляза, че за разлика от него, никога не съм му гостувал и…аз заминах при него.
Срещата ни беше много сърдечна. Жена му, която също познавах, надмина себе си с прекрасните си предястия, гозби и десерти. Нямаше как, а и защо, да откажа на настоятелната им покана да пренощувам у тях и да си тръгна обратно за София на следващия ден. При това положение вече нямаше и причина да не пийнем „както трябва.“
Така или иначе, но отново се върнахме към случая, който ми беше разказал, при което научих и много допълнителни подробности. Използвах случая отново ...