Очите на закоравелия престъпник пробляснаха заплашително към ченгето отвъд килията и по масивните му жилави ръце избиха капчици пот. Приличаше на озверял биг пред, чиито очи бе размахан червен флаг и единственото нещо, което го спираше да извие преградата помежду им, а след това и врата на шериф Доусън беше сто ватовото пълзящо като змия електричество.
Мъжът, при все че му се присмиваше, ехидно отхапа от бургера си и разклати сребърната халка с ключове.
- Играеш си с огъня, Дуайт. - изръмжа предупредително убиецът и гласът му се отрази във висококачествено изработените решетки като ярък слънчев лъч по гладката повърхност на огледало.
- Сякаш някога ще напуснеш мизерната си дупка, изверг такъв.-думите се забиха в съзнанието му като нож изкован от сарказъм- едновременно засилиха презрението му към притежателя на офицерската значка, вкарала го в ареста, но в същото време дълбоко засегнаха неговото его и достойнство.
Серийният преследвач можеше да предвкуси от предстоящата нощ, знаейки отлично какво го очаква. Отново.
И щом клепачите му се затвориха като две тежки котви, спускащи се не във вода, а в безпокойните му сънища, той отново можеше да се върне обратно в онзи фатален ден.
Иронията се състоеше във факта, че имаше желязно алиби, изфабрикувани лични документи и паспорт, с които да замине веднага когато приключи с жената, разкъсала семейната хармония в дома и неговата душа. С няколко думи-всичко щеше да мине точно по план, ако не си бе позволил едно малко, но пагубно отклонение.
Керълайн Стекхаус, жена на не повече от тридесет и пет години с махагонова коса и тялото на дългогодишен атлет, прекарваше спокойно късните часове на лятната вечер в скъпия си апартамент на "Мейн стрийт". Едно почукване от страна на тайнствения посетител мигновено я накара да откъсне очи от статията за наскоро намерените мъртви женски тела и видимо да се напрегне.
Второто, вече по-настоятелно похлопване, устреми крачката и ударите на сърцето ѝ. През шпионката можеше да забележи пришито лого на фирма за унищожители на вредителите върху зелен екип.
Това донякъде я успокои и след като приведе прическата си в изряден вид любезно натисна дръжката и прикри все още стихващото си обезпокоение с една от онези аристократични усмивки.
-Добър вечер, госпожо.-подхвана синеокият новопристигнал. - Управителят на сградата ме изпрати за да проверя апартаментите, поради опасност от гризачи. Няма да ви отнема повече от пет минути.
Керълайн отстъпи встрани и позволи на мъжа да прекрачи в жилището ѝ. Затвори бавно след него и едва тогава успя в гръб да съзре подаващия се от гащеризона му пистолет-калибър 32. Веднага съжали за глупостта си да повярва на най-лошо скалъпеното обяснение и понечи да отключи и да извика за помощ, ала бе прекалено късно. Непознатият се извърна с плашещо отработен рефлекс и хвана лакътя ѝ, завличайки я към отворената спалня. Огромната му ракъвица притисна напиращите писъци на треперещата жена и тя се вцепени без да знае какво да стори. Бе пуснала звяра в пределите на дома си и сега надеждата бавно изгасваше от прекрасните ѝ очи.
Томъс Фидженсън без съмнение
приличаше на човек, който би направил всичко, за да получи това, което иска и смъртта по никакъв начин не представляваше пречка пред действията му. Особено сега, когато предизвикалият смъртта на сина му човек стоеше беззащитно пред взора му и преди всичко всъщност никак не изглеждаше зле. Стекхаус неоспоримо беше апетитно парче месо за лапите на такъв безкористен убиец. Концепция, която той надграждаше и олицетворяваше с ужасяващи престъпления.
Десет минути по-късно, обезвредил жертвата си, завързвайки крайниците и запушвайки устатата ѝ, Томас вече можеше да пристъпи към същинската част, за която бе дошъл.
Точките от плана казваха да я убие бавно и с огромна наслада, като използва тридесетсантиметровата си кама, а след това да пръсне мозъка ѝ с револвера, но непокорното му и болно подсъзнание го накара да вмъкне още нещо.
Искаше да я изнасили.
Ала не просто да опетни тялото ѝ. С всеки животински тласък целеше да ѝ натякне каква огромна грешка е направила, като в нощта на двадесет и пети октомври беше решила да завие през "Парк Авеню" и да не обърне внимание на табелата Stop.
В съда я онеправдаха и в професионален план дори получи ощетение за нанесените повреди по превозното ѝ средство. Уви момчето му бе починало на място, а начинът, по който адвокатът на Керълайн изопачи нещата в нейна полза, оставяйки я на свобода, още повече разгневяваше Томас, докато приглушените писъци на изтезаната жена изпълваха ушите му с неописуемо и жадно удоволствие.
Всевъзможните разрези по кожата ѝ кървяха обилно и потта от първичния секс се смесваше с рубиненочервената течност. И двамата не бяха на себе си. Стекхаус едва не загуби съзнание като хлипанията ѝ вече едва се различаваха, а Фидженсън ръмжеше и виеше като вълк единак от плътския екстаз.
Сълзите кацаха по бузите на Керълайн и тя само се молеше това да свърши възможно по-скоро. Не знаеше кой е този мъж, паметта ѝ отказваше да си спомни ответното лице в съда, въпреки че дори и да го бе сторила нямаше да е от каквото и да било значение. Тя щеше да умре.
Изпълвайки полуживия ѝ труп с изходното закварение, убиецът зачака няколко минути чувството да стихне преди да напипа оръжието си.
- Сбогом, кучко. - гръмкият му, одразгавенял глас попъпли слуха ѝ секунда след което цял облак от кървави пръски проблесна във въздуха и покри белите завивки.
Дотук добре. Сега само трябваше да почисти бъркотията и да се омете, внимавайки да не остави подозрителни свидетели, които след това да дишат във врата му като разузнавателни хрътки.
Завладян от потресаващото си злодеяние Томас, с проблясващи от задоволство очи, се погрижи да не остави дори един отпечатък или следа, която по някакъв начин да отведе федералните към него и напусна луксозната резиденция.
Планът бе изпълнен безупречно, а заедно с него полетът към Лос Анджелис също протече по най-блестящия начин.
Стига да не беше получил онова позвъняване и белезниците, които така старателно се опита да предотврати, може би отново щеше да води нормален живот. Може би.
ДНК-то в тялото на Керълайн Стекхаус съвпадаше с онова от останалите три скотски изнасилени тела. Този път обаче като баща на блъснатото момче, Томас бе единственият потенциален извършител и година след случая с убиеца на сина му двама тайни агенти на Службите успяха да проследят макар и вече изстиналата му следа и да го отведат в районното, взимайки проби, на базата на които да направят сравнение.
Всичко си пастна. Той бе последното парче от пъзела, което да хвърли яснота върху целия терор. Серийният изнасилвач вече не преставляваше заплаха за никиго.
Освен за самия себе си.
Започна да губи разсъдъка си с всяка прекарана нощ в онази мерзашка килия. Будеше се посред ранните часове на утрото и облян в студени капки пот пръхтеше и въртеше глава назад, уплашен да не би някой от призраците на гибелното му минало да се е завърнал, за да му отмъсти. Но вместо това отново мярваше едрата фигура на Доусън да похърква и полагаше обратно глава върху твърдата постеля с надеждата самотният фар дълбоко насред душата му да прекъсне мъждукащите си проблясъци и да го дари с изкуплението на духовния мир.
© Даян Янакиева All rights reserved.