Nov 16, 2023, 8:08 AM

Затворено море 

  Prose » Narratives
824 1 1
1 мин reading
Хоризонтът на морето се простира надлъж и нашир и внушава чувството за безбрежност като го погледнеш, но ти знаеш - това чувство е погрешно, защото нашето море, това дето ми е пред очите, е едно затворено море.
То може и да е кротко, и да е бурно, и да примамва, и да убива. Като всяко едно друго море. Но все нещо ще му липсва, защото си е едно затворено море пльоснато между Тракия, Кавказ, Понтийските планини, и степта.
Другите морета съединяват народите, а това нашето само ги разделя. Така е било, и май така и ще бъде.
Българският народ бил морски народ. Чушки. И да е бил отдавна го е забравил. Те разправят също, че сме били и конен народ, но аз кьорав кон не съм видял наскоро по селата. Каквото сме били - били сме. И вече не сме.
Седях на масата. Беше горещо. На терасата на кафенето леко подухваше. Това му е хубавото да живееш до брега, винаги духа, или пък това му е лошото, зависи как ще го погледнеш.
Капитанът беше облякъл старото сюркме с пагоните, дето им ги даваха навремето от П ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Svetoslav Vasilev All rights reserved.

Random works
: ??:??