Погледът на подивелия от скръб баща всред руините на злополучната болница в сирийския град Алепо… Няма да го забравя никога… Изражението на мъжа сред развалините, заобиколен от трупове, така ме сломи, че душата ми замоли за спасение от нашия свят. С цялата си същност закопнях да избягам от всички, завинаги… Но не виждах никакъв изход. Тогава ми притъмня, нещо ме завихри и пред очите ми преминаха безброй съзвездия. Сякаш бях в някаква вълшебна, прозрачна капсула, озвучена с божествена музика – майсторско изпълнение на орган… В нея ухаеше пролетно, а вихрите, някак успокоено примесени с пръски живителна вода, майчински галеха косите ми и ме целуваха по челото. Къде ли отивах? Дали се пренасях на оня свят? Но ми беше хубаво… По едно време, ако въобще можеше да се говори за такова в състоянието, в което се намирах, се озовах в красив град. Господи, в него нямаше и помен от война! Видях надпис: „Алепо“, а и напълно възстановената болница и същия баща, този от новинарската емисия на телевизи ...