Разказ от поредицата ми "ИНТЕР(НЕТНИ)ЕСНИ ИСТОРИИ"


Съпрузите Андонови - Олимпия и Петко (Боже, какво съчетание на имената), бяха женени точно от 22 години. Точно 22 години взаимно отчитаха недостатъците, взаимно признаваха положителните си качества. Две деца - дъщеря на 21 и син на 16 години, добра работа - тя - лекар физиотерапевт, той - технически директор в една българо-австрийска фирма, хубав апартамент, лека кола... какво повече - здраве му кажи...
Но... Винаги има по едно НО - което разваля хубавите картини.
От няколко години бракът им се разпадаше, едвам креташе, като стара селска каруца, движеща се по каменист път. Андонов, на стари години се впусна да гони млади жени и да доказва на собственото си АЗ какъв мъжага е. Андонова, израстнала в прекрасно, здраво семейство с традиции, отначало се поболя, като разбра съпругът й какво прави. След което изведнъж преглътна горчивия житейски хап и заживя за работата си и децата си.
Спасението дойде неочаквано - дъщеря й един ден я въведе в най-великото тайнство на нашето съвремие - Интернет.
Андонова беше най-отличната ученичка - попиваше информацията, научи всичко, което беше известно до момента. Прекарваше пред монитора цялото си свободно време. Проблеми с английския никакви - беше го изучавала като ученичка в Английската гимназия.
Андонов гледаше отстрани накриво съпругата си, която за кратко време се превърна в Интернет маниак. Започна да вмъква в речника си думи, свързани с Интернет. "Днес се кънектнах с една съученичка по телефона...", "Я клоузни вратата на хладилника по-здраво..." и т.н.
Андонов започна да ревнува съпругата си от Интернет. А тя - никакво внимание - да не би светът на съпруга й да е толкова богат и интересен, колкото е светът на Интернет?
Върхът беше момента, когато Андонова за първи път разбра що е то ЧАТ. Измисли си един НИК, от който не можеше да се разбере дали е мъж или жена - "СИНЬО НЕБЕ".
Чатенето се превърна в нейна сянка, неин съветник, неин най-добър приятел, неин най-добър любовник, нейно АЛТЕР ЕГО. СИНЬО НЕБЕ беше най-занимателния и емоционален ник, който чатът беше имал. Безброй нови приятели, посещение на няколко чат-срещи (Колко симпатични хора са чатърите). Андонова грееше от щастие. Нека Андонов си ходи по младите мацки - още малко ще може да го прави.
Древните римляни са казали: "Всяко нещо с времето си". Е, за Андонова тази поговорка се изрази в това, че дойде прекрасния момент в живота й, в който тя се влюби в един ник от чата. Влюби се по най-щурия, лудия и истинския начин - влюби се с цялата сила и страст на 45-годишна жена. А до скоро не вярваше в любовта на зряла възраст. САМОТНИК-ът беше около 50-годишен мъж, женен, с 2 големи деца. Инженер, работещ в частна фирма. Не казваше нищо повече за себе си. Тя също - аналогична история - омъжена по документи, 2 големи деца - другото няма значение.
Започнаха безкрайни разговори за живота, за любовта, за света, за природата.
Всяка вечер Андонов се прибираше късно. А в това време тя изливаше душата си пред домашния компютър и САМОТНИК-ът й даваше енергията на любовта.
Докато веднъж и двамата написаха едновременно съдбовното изречение: ИСКАМ ДА ТЕ ВИДЯ. В една и съща секунда - по случайност или не - СИНЬО НЕБЕ пожела да види САМОТНИК-а и САМОТНИК-ът пожела да види СИНЬО НЕБЕ.
Андонова не посмя да изкаже на глас мисълта си, че ако се видят, отношенията им неминуемо ще се задълбочат... но какво от това - този живот веднъж го живеем, нали?
Среща в неделя, в 18.00 часа, в едно малко непретенциозно ресторантче в центъра на София, с дискретно осветени сепарета. САМОТНИК-ът ще я чака във второто сепаре. Търсил я е цял живот... Желае я...
Андонова едвам изчака привидно спокойно съпруга си да излезне. Тържествуваше - той си имаше свой живот и какво от това - тя пък си има нейния. Даже не се подразни от това, че Андонов облече официалния си костюм - и с безупречния си вид не й направи никакво впечатление.
"Да ходи" - отсече тя в мисълта си.
Той излезе, а тя бързо взе душ, гримира се, облече пола над коляното и вталено сако, което подчертаваше стегнатия й бюст. Кой ще й даде 45 години? Пък и влюбеният човек изглежда винаги млад.
СИНЬО НЕБЕ не се поскъпи да вземе такси, което я откара точно до ресторантчето, точно в 18,00 часа. Плати и с треперещи ръце прибра рестото. Влезе с бавна крачка, развълнуваното й сърце биеше навсякъде по тялото й.
Сепаретата бяха с гръб към входа, тя заобиколи няколко маси.
Погледът й се спря на масата на второто сепаре. Там беше оставен един невероятно красив букет от нежно розови рози - любимите й цветя (за момент я прониза горчивата мисъл Андонов откога не й беше подарявал цветя).
Върху букета стоеше отпусната мъжка ръка... Тази ръка щеше да я гали и да й даде нежност и закрила...
Още една крачка и СИНЬО НЕБЕ щеше да се изправи пред САМОТНИК-а, който вече нямаше да бъде самотен, НИКОГА!

Жената смело пристъпи напред.

Погледите на съпрузите Андонови се сляха един в друг.

ЗАВИНАГИ... ЕДИН ДО ДРУГ...


Евгения Маринчева