Dec 12, 2010, 7:36 PM

Завинаги на върха 

  Prose » Narratives
780 0 1
8 мин reading
Хеликоптерът кръжеше около множеството струпани хора на върха, като гладна пчела около току-що разтворила венче листчетата си роза.
- Можеш ли да се приближиш още малко? - запита операторът, обръщайки се към пилота на хеликоптера.
- Ще опитам, но може да вдигнем много сняг.
- Добре, добре, недей. Само, ако можеш, задръж за по-дълго на едно място, особено когато започнат - каза операторът.
– Добре - отвърна пилотът.
Долу на платото също имаше телевизионни екипи от всички най-големи медийни компании.
Събитието, което щяха да отразят, бе меко казано лудост и провокация към правителствата от цял свят и най-вече към водещите икономически държави.
Петимата души, които пресата вече бе нарекла “безумните ексцентрици”, се бяха събрали на широко плато в подножието на най-високия връх на Земята. Наоколо имаше много сняг, но “героите” бяха скрити в една палатка и очакваха да настъпи часът, определен за техния протест.
Вниманието към тях и това, което възнамеряваха да направят, бе рекламирано с мес ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явление All rights reserved.

Random works
: ??:??