Dec 8, 2011, 7:42 PM

Завистливи хора 

  Prose » Narratives
2458 0 12
11 min reading
Беше кафене, приютено като малко дете между столетните къщи, с триметрова фасада от дърво и парче зелена трева за изтривалка. Така сякаш нарочно обезличено в тесните пресечки около центъра, то посрещаше с цигарен уют, мирис на кафе и печена баклава верните си посетители. Посрещаше ги рано сутрин с хладината на напръскан от лейката тротоар, със звънчето над вратата, винаги по- гръмко при вида на влизащ човек и отслабено на излизане, приютяваше ги в тесните си две помещения, върху старите камъшитени столове, между стените, облепени някога с огледала, да създават илюзия за ширина насред теснотията. После, когато отмине мига на очарованието от сутрешното кафе и чашите засъхват с неизпита утайка под климатика, съдържателят, несъразмерния арменец Левон, тръгва с преметната кърпа, подрежда столове, лъска до блясък след отиващите си клиенти, понякога със строго изражение, страшничък, когато е с гръб към скромната фасада, друг път весел, приветлив, въпреки квадратната челюст, осветен от червени ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Дончев All rights reserved.

Random works
: ??:??