&
Архитект Стамен Дюлгеров изсипа пръстта от лопатата, отдръпна се на метър разстояние от прясната купчина пръст и зарови поглед в гроба на баща си. Очите му се премрежиха, очертанията на надгробните паметници наоколо взеха да се размазват пред погледа му, но не посегна към пакета със сухи кърпички в джоба на якето си. Не искаше жените да разберат, че плаче. Сълзите! … Щяха ли те да отмият угризенията на съвестта му?
Началото на ноември беше. Един от ония все още топли дни на сиромашкото лято, когато някои овошки цъфтяха повторно. Не беше студено, но духаше силен вятър, който завихряше опадалите листа на спирали и после ги разпиляваше отново по гробищните алеи. Дюлгеров вдигна яката на черното си кожено яке и още известно време остана взрян в буците кафеникава пръст. Не можеше да приеме истината, че повече никога няма да види своя баща. Когато решиха с Даниела да отпътуват за Англия, не му и мина през ума, че само след няколко дена той вече няма да е сред живите.
Преди четири години, с ...