Закусвахме в кухнята, както всяка една друга сутрин. Сякаш нищо не се бе случило. Мама приготвяше палачинки, а моя старец четеше вестникът докато си пиеше кафето. Бях седнал точно срещу него и го наблюдавах внимателно. Имах чувството че нещо не е наред. Цялата тази история с объркания полет и пратения на друго летище багаж ми се струваше малко съмнителна. За жалост обаче, очевидно само аз се чувствах така. Мама изглеждаше толкова щастлива, дори си тананикаше докато правеше закуската. Въобразявах ли си? Та той си беше същия човек, който изпратихме преди няколко дни. Продължих да го оглеждам търсейки нещо съмнително в него.
-„Изглежда по-весел от обикновено не мислиш ли?“
-„ Вероятно защото си е в къщи.“
-„Днес не е на работа, защо е станал толкова рано? По принцип не си ли поспива повечко през почивните дни?“
–„Знам ли. Може би просто се е наспал.“
Вероятно, трябваше да спра да чета толкова много фантастика. Започнал съм да психясвам. Вчера си говорих сам, а днес следях баща си за съмни ...