от Елена Михайлова

Тя седеше в заседателната зала и се подготвяше за презентацията, върху която работи през последните няколко дни.....

Моника беше успяла млада жена. Имаше работата, за която винаги е мечтала ( PR специалист в престижна компания), апартамент в центъра на града, приятели и семейство, както и приятел. Живота й беше устроен, така както искаше тя и се гордееше с него. С приятеля й не бяха типичната сладникава двойка - и двамата държаха на свободата си, бяха намерили баланса и вече 4 години живееха заедно. Днес беше годишнината им и в интерес на истината Моника тайничко се надяваше най - после той да й предложи брак. Всички, които я познаваха, знаеха, че обичаше да планира и организира всичко. Тази сватба, макар и още потенциална, щеше да е събитието на годината. С приятеля й

живееха заедно с двете им кучета - нейното, женски лабрадор, на име Айра и мъжко хъски Арес. Именно така се запознаха - докато всеки от тях разхождаше кучето си. Между тях веднага пламна искра и не след дълго заживяха заедно. Най - логичното нещо беше, да й предложи брак, а какво по хубаво ако е на годишнината им. "Е, довечера ще разберем..." - помисли си тя и се върна към презентацията си. След като свърши работа, Моника нямаше търпение да се прибере вкъщи. Цял ден не успяха да се чуят с приятеля й , тъй като беше много заета, но това не беше проблем - и друг път се случваше. Сбогува се с колегите си и тръгна към апартамента си.

Моника отключи входната врата и на момента я посрещна Айра, което не беше нещо необичайно, но й направи впечатление, че Арес го няма... още повече се учуди като установи, че и приятеля й го няма. Отвори чантата си, извади телефона и набра номера му. Но напразно. Телефона му беше изключен... още повече се напрегна... "какво става тук!". Най - лошото беше, че усещане някаква тревога. Огледа внимателно апартамента и установи, че освен кучето ги няма и вещите му.... веднага разбра - отишъл си е! И то точно на годишнината им....в нея се появиха гняв и безпомощност... хиляди въпроси без отговори нахлуха в главата на Моника. Стовари се на дивана и зарида, а до нея сякаш разбираща всичко, седеше Айра. Нощта беше дълга и болезнена. На сутринта приятелката й се обади, за да разбере кога ще е сватбата. Моника не издържа и й разказа всичко. За щастие приятелката й умееше да реагира адекватно във всяка ситуация. След като изслуша Моника, вече знаеше какво да й каже....  

- Не можеш да останеш сама там.... вземи си отпуска и ела за няколко дни тук.

Приятелката й, както и семейството на Моника живееха в малко градче на няколко километра. 

В началото Моника не хареса идеята да се върне при родителите си. Всички щяха да я разпитват и да я гледат с онзи съжалителен поглед тип "горката...зарязаха я". Но трябваше да признае, че ще й се отрази добре да види отново приятелите от детството . Беше чула от майка си, че Милен (плейбоя на училището) , бил в града. Е , може би не е чак толкова лоша идея да се прибере за няколко дни. Изохта и каза на приятелката си : 

- Добре, ще си дойда

От отсрещната страна се чу само едно " иейй", което я накара да се усмихне. Затвори телефона, обърна се към спящата до нея, Айра и каза :

- Прибираме се вкъщи, Айра!

Кучето, излая и започна да скача около нея. Успя да организира всичко в работата си, така, че да може да отсъства. И така, след няколко часа, Моника се озова заедно с Айра в колата си на път към родното място.

Пред нея се разкри добре познатата гледка - ниви, засяти открай докрай със слънчогледи, синьо небе и хубава зелена гора. Беше забравила колко е успокояващо. В момента, в който спря колата пред къщата, Айра изкочи и започна да тича на свобода. По малките й братя се втурнаха към нея с радостни викове. Обичаше ги тези малките, имаха голяма разлика и когато ги вземаше в града много често хората я бъркаха с тяхна майка. Истината беше, че тук дните минаваха някак различно. Моника се отдаде на пълен релакс. Приятелите й от деца, както и най - добрата й приятелка, се погрижиха да не й е скучно. Събираха се в местния парк, палеха си огън и се забавляваха. Дните минаваха...Моника си прекарваше адски добре със семейството и приятелите си. Разбира се, имаше моменти , в които се сещаше за "онзи" ( така го наричаха приятелите й), но сякаш болката ставаше все по малка. Единственото, което започваше да я дразни беше факта, че навсякъде чуваше името на Милен , а още не беше го виждала. Милен дошъл да оправи мивката...Милен щял да ремонтира покрива на читалището...дори братята й го обожаваха. Не спираха да разказват как "бати Милен" ги завел да ловят риба на язовира. Моника имаше чувството, че се крие от нея. През годините един - два пъти реши да го потърси в социалните мрежи, но така и не намери нищо. С времето забрави и така и не го потърси отново. Веднъж, след като чу за пореден път името му, реши все пак да попита приятелката си : 

- Откакто съм тук слушам за Милен плейбоя ( нарече го с прякора му от училище)! Защо не съм го виждала още? 

Приятелката й се беше излегнала на леглото и като чу въпроса сякаш се напрегна. Бързо се овладя и каза : 

- Не знам... може би просто се разминавате. Хайде да гледаме филм - взе дистанционното и почна да щрака...

"Ее, все тая" - помисли си Моника и избра филм.

 Всъщност нещата стояха по малко по - различен начин....

 В училище Моника и Милен, както и останалите от групата бяха неразделни приятели. Милен си беше плейбой... докато в края на гимназията не разбра, че е влюбен в Моника. Всички приятели го подкрепиха и той реши да й признае чувствата си. Щеше да я заведе на пикник и там да й каже. Всичко изглеждаше наред. В един момент всичко се провали.... Моника изведнъж замина да учи в големия град и да следва мечтите си. Милен, дори не успя да каже и дума...забрани на всички да коментират. Приятелите им уважиха решението му... помогнаха му да е в течение на всичко случващо се с нея...най - много му помогна нейната приятелка. Благодарение на нея, Милен знаеше всичко за Моника. През цялото това време се стремеше да избягва срещата с нея.... не беше готов да се срещне очи в очи с Моника. И се справяше идеално, докато един ден не разбра, че тъпанара, когото тя живее я зарязал. Побесня.... ходеше из стаята като разрярен бик...дори искаше да отиде при нея.... не понасяше мисълта, че Моника беше съсипана....За щастие приятелката й я доведе тук. Така поне беше пред очите му. Естествено, тя нямаше представа, че той я държи под око. Наблюдаваше я отстрани и й се радваше... Моника беше необикновена жена. Веднъж, дори не го хвана.

Когато водеше братята си на разходка в гората. Децата скачаха около нея и я караха да се смее, подаряваха и цветя ... в един момент кучето го надуши...започна да го ръмжи...за щастие се измъкна преди да са го усетили. В този момент, Милен разбра, че така няма да стане... Достатъчно се кри, време беше да се покаже пред Моника...Но не тук и не сега.

Мина през обиколния път, който беше кален и мръсен. В един момент се подхлъзна и цопна в една локва. 

Прибра се целия в кал. .. сестра му не можа да сдържи смеха си и каза : 

- Какво е станало с теб? 

Той само изсумтя и мина покрай нея... Нямаше време да се занимава със сестра си.  

Не му се наложи много да чака, за да се покаже. 

Деня беше прекрасен и Моника реши да организира групата да отидат на язовира. Всички бяха за идеята й...и ето ги на язовира - момчетата играеха футбол с братята й, а тя заедно с момичетата се излежаваха на слънце, докато Айра тичаше на воля. Моника се беше излегнала на тревата когато чу братята й да крещят радостно "бати Милен дойдеее".... 

свали си очилата и най - после го видя....Милен Плейбоя, определено не го помнеше такъв... беше мускулест..."Явно тренира" - помисли си Моника..."Ооо , я стига, стегни се!" - моментално се скастри тя. Децата се хвърлиха върху него, а той падна на тревата и почнаха да се боричкат. Моника трябваше да признае, че беше сладко. Сякаш прочела мислите й, приятелката й каза : 

- Много го обичат и той ги обича

Моника се обърна към приятелката си : 

- Винаги ли е така? 

Приятелката й нищо не каза само се засмя....

Моника беше готова да я скастри, когато се появи Милен :

- Здравейте, момичета! - каза той... обърна се към нея и добави с усмивка : добре дошла, Мони.

Моника изтръпна... отдавна никой не я беше наричал "Мони", само той я наричаше така.... Почувства се като ученичка...сякаш усети ония "пеперуди" в стомаха. беше хубаво вълнение... бързо се съвзе и каза хладнокръвно :

- добре заварила най - после те видях.

Той и се усмихна.

Целия ден така и не можа да говори с нея... поне спечели доверието на Айра ( кучето й беше постоянно покрай него). Вечерта решиха да запалят огън. Децата бяха заспали от умора и Моника намери приятелката си и й каза, че трябва да закара децата вкъщи и ще се върне....В първия момент приятелката й се съгласи , но като видя Милен случайно да минава, веднага влезе в роля на Купидон... Веднага отиде при него и го издърпа от приятелите с които говореше. Той нищо не разбра от това, което му каза на един дъх. Накрая я да се успокои и да му обясни пак. Тя от своя страна пое дълбоко въздух и каза : " Моника отива да закара децата вкъщи, тъпако отивай, това е твоя шанс да останете сами!" Като чу това, Милен веднага хукна към колата на Моника. Почна да търси колата й ... "Мамка му, къде е спряла" , измънка той.

Моника, тъкмо си слагаше колана и беше готова да тръгне, светна фаровете и се стресна когато видя Милен пред колата й :

- - Какво правиш, изкара ми акъла, мамка му! - нареждаше тя, но той не я слушаше. Отвори вратата и седна до нея. Успя само да каже :

- Налага се да говорим!

- Сега?! - каза тя и показа спящите деца

Той не й обърна внимание каза само : 

- Карай към вас

Запали колата и потеглиха.

Защо по дяволите го слушаше? И защо я дразнеше толкова много?

 Спряха пред тях, той внесе децата едно по едно вкъщи. Моника наблюдаваше отстрани беше като хипнотизирана. Този силен мъж се превръщаше в памук покрай децата. Колко мила гледка. Какво й ставаше. Да, верно, че се познаваха отдавна, но не беше го виждала от години. Нима беше влюбена в Милен Плейбоя? Само това й трябваше!

Милен я върна към реалността като каза : 

- Децата са в леглата си, а с теб сега ще си поговорим

- Как така по леглата? - не разбра тя

Той я погледна с насмешка :

- Стига Мони не ми е за първи път да ги слагам да спят

Ама той наистина знаеше какво прави.... Моника се предаде и каза : 

- Е хубаво...за какво ще говорим? - облегна се на вратата тя

Той започна да говори.....каза й всичко.... докато го слушаше, Моника не можа да повярва. Когато, той спря да говори, тя нямаше сили да каже каквото и да е за това просто се приближи и го целуна. 

Върнаха се при язовира ръка за ръка и всички разбраха, че са двойка. Започнаха да свирят и да ги поздравяват. Приятелката на Моника се провикна : 

- Хайде идвайте!

Милен погледна Моника, дръпна я за ръката и се настаниха около огъня.Точно в този момент, тя разбра, че да се върне у дома, е било най - правилното й решение. Тук беше истински щастлива.

 Съдбата раздели Моника и Милен преди години... може би тогава не е бил момента да бъдат заедно. Но когато момента настъпи, пак тя - Съдбата ги събра.