Завръщането на Вотан (или - Как Вотан е станал бог)

(Художествена легенда)

Вотан беше най-малкият син на Велме, а големият му син се казваше Вили, средният – Ве. Те живееха в красива просторна дървена къща, разположена в древен дъбов лес. В тази дъбова гора излязоха сега тримата сина на Велме да извършат своите несложни, но много полезни природни процедури, а именно разходка, която включва на първо място поздравяване на слънцето веднага в момента на „срещата“ с него. Още от древните богове на рода на Велме беше завещано да почитат Жизнедателя под формата на едно елементарно естествено поздравяване, когато го видят сутрин. „Здравей мило Слънце! Ура!“ – казаха и тази сутрин всеки поотделно. Вили и Ве се бяха отдалечили от Вотан, бяха се опряли на две съседни дъбови дървета и събули се боси, разговаряха. Събуването и ходенето бос беше в техните сутрешни ритуали израз на уважение към Майката Земя – те се зареждаха по този начин с магнетизма на Земните токове.

Вотан навлизаше бавно и замислено в дъбовата гора и продължаваше започналите още от леглото размишления, които се въртяха около двамата му братя, най-вече мислеше за баща си – неговата старост беше вече свързана с известни немощи – мислеше също и за своята съдба, за любовта и други неща от живота под слънцето, от неговия вътрешен живот… По едно време се спря и с тъжествено повдигане ръцете нагоре пое дълбоко въздух и след като задържа въздуха 20-тина секунди шумно издиша. След като извърши три дълбоки вдишвания бавно продължи напред като се докосваше до стволовете на дърветата, галеше кората им, а от време на време сдъвкваше по някое младо листо…

Трите дълбоки вдишвания и издишвания бяха част от природните ритуали и даваха възможност на праната от въздуха да ги зареди с енергия за тяхното телесно здраве, за душевен комфорт и подсилване. Важен момент беше и общуването с енергиите на дъба и другите дървета. Приемаха те по този начин етерните енергии и специфични чувства, които дърветата им носеха: дъба – мъжество; бряста – оптимизъм; клена – решителност; брезата – прозрение; кедъра – сила и т.н.

-          Татко остаря – рече Вили.

-          Трябва да го попитаме как е – отговори Ве.

Двамата братя бавно тръгнаха да се прибират когато видяха на входа на къщата баща им Велме. Велме, след като беше полежал буден след събуждане на леглото си от вълчи кожи, стана, посрещна първия слънчев лъч през прозореца, погледа Слънчевия диск и сега излизаше да походи бос, да подиша и да погледа дъбовата гора и другите дървета от края на полянката.

Вотан, Вили и Ве бяха влезли вече в огряната от слънчева светлина кухня, когато влезе баща им Велме и високо и бодро рече:

-          Здравейте мили синове !

-          Здравей татко – весело му отговориха те.

И всичките четирима мъже седнаха на красивата дъбова маса върху креслоподобните кедрови столове, застлани с лисичи кожи. Домашната прислужница Дара, която всички ги обичаше, беше наляла ароматен чай и те като се настаниха и се оглеждаха наоколо Велме рече:

-          Мили ми синове, намислил съм да изпълните вие една много важна задача в името на моето здраве, за да се подмладя аз и да ви служа още на вас и вашите деца…

-          Слушаме те татко – рече Вили.

-          Дошло е време мили мои синове да ви запозная с моята приятелка от Северните лесове, която се нарича Валкирия Астра. Тя ме е обичала цял живот, тя ме е съхранявала на бойното поле винаги, а сега ще ви изпратя да ми донесете едно вълшебно питие, което тя прави от билки, което да подмлади тялото ми, да ме излекува от настъпващите болести. Тъкмо и вие ще видите една забележителна жена и тя ще ви благослови и приеме под покровителството си.

-          Добре, аз предлагам да тръгнем още утре ние с Ве, какво ще кажеш, татко? - рече най-големият син.

-          Добре, пригответе се, пътят е дълъг, но аз ще ви укажа най-краткия, който минава в особено пространство, така, че за другите хора са 1000 км, но вие ще достигнете за един ден. Ние с Вотан ще ви чакаме – поздравете Астра от мен и я слушайте какво ви говори, яжте и пийте, каквото ви даде…

Денят измина в приготовления и на другия ден, наспали се добре малко след изгрева и сутрешния чай тръгнаха Вили и Ве на път. Вдъхновено и без да спират вървяха те по указания от баща им маршрут и бяха благословени от вниманието му - той мислено следеше техното придвижване… На залез слънце излязоха те на една голяма поляна и на входа видяха висока жена със златиста коса, сплетена в дебела плитка, невероятно красива и обаятелна.

-          Добър вечер – рекоха – ние идваме от Велме, негови синове сме, имате поздрав и поклон от него.

-          Добре дошли, благодаря, радвам се, аз ви очаквах.

Показа им Астра намиращото се наблизо изворче с бистра планинска вода. Вили и Ве се измиха и тъй като беше топъл майски ден легнаха да починат направо навън под навеса на постлани на дървени миндери вълчи кожи и след един час се събудиха ободрени, усещайки мириса на току-що изпечен хляб. В този миг излезе Стопанката и ги покани да влязат във все още светлата стая – трапезария. На масата, освен ароматния хлеб имаше борш и сушено еленово месо и др. храни. Астра им наля по чаша от елексира, който приготвяше от билки по специална древна рецепта, в което изкуство беше научена от нейната майка… 

-          Пийте по чаша от моето питие и се хранете, а после ще ми разкажете за баща си.

-          Благодарим – рекоха – и в миг изпиха чашите си с леко нагарчаща, но много ароматна  с дъх на билки течност.

-          Ооо – как добре ми стана – рече Вили. И Ве се чудеше също на прекрасните усещания, които го изпълниха в този миг… Лицата им засияха, те бяха щастливи и веднага подадоха чашите си за второ напълване. Но Валкирия ги спря и рече:

-          Яжте сега, нахранете се, ще ви налея и втора чаша, но ви съветвам да не искате трета…

Двамата братя с апетит, но с достойнство се заеха да ядат, а Астра ги гледаше и им се радваше в себе си. Ето, нейният приятел Велме я беше посетил ЧРЕЗ синовете си… След като се нахраниха  Астра им напълни чашите с еликсир, като им каза, че ако поискат трета тя ще им налее, но вместо радост, вдъхновение и възвисяване ще се принизят… ще се превърнат на животни…

След шест дена чакане, на сутрешното чаепитие Велме рече на Вотан:

-          Сине, отиди да видиш какво става с братята ти и да ми донесеш от елексира. Тъкмо и ти ще видиш Валкирия, много красива забележителна жена…

-          Добре, татко, утре сутринта, тръгвам.

-          Добре, слушай и не противоречи на Астра!

-          Добре.

На другия ден Велме изпроводи Вотан от дома и цял ден двамата бяха мисловно в постоянна връзка. Вотан пристигна на поляната, поздрави Астра веднага попита за братята си и като получи успокоителен отговор, че утре ще ги види и ще си тръгнат заедно оттук, отиде да се измие и освежи на изворчето, легна за час да почине и влезе да се нахрани – да уважи посрещането си и в същото време се вълнуваше от жената с необикновена красота… Валкирия му наля от ароматното питие, което Вотан с удоволствие изпи, независимо от леко горчивия му вкус и почувства веднага едно освежаване и ободряване, едно възвисяване, радост и вдъхновение и веднага пожела още една чаша, но тя му каза да яде първо, което той с радост направи, с удоволствие се нахвърли на вкусния хляб, борша и месото. След това дойде момента да изпие ВТОРАТА чаша от елексира и по съвета на Астра спря до тук, защото не че не искаше трета, но дългът му пред братята и баща им му дадоха сила на разума и волята да се въздържи…

От това въздържание Вотан спечели ПОЖИЗНЕНО и вечно преимущество – БОЖЕСТВЕН да бъде, бог, да превъзхожда от сега нататък братята си, хората, ваните, асите и да бъде подобно на Велме ИЗБРАНИК на Валкирия… може не на Астра, но все пак - на друга Валкирия… Вотан придоби власт да казва и природата да изпълнява неговите думи и мисли, да му служат и вълците, другите животни и хората, войните да слушат заповедите му. Той стана бог...

Вотан

На другия ден Вотан след като сладко спа и си направи сутрешната разходка в гората на връщане от разходката видя първо двете мулета и в следващия момент на тяхно място се появиха Вили и Ве, които радостно се завтекоха към него. Тримата влязоха, закусиха сухари

и чай; на Вили и Ве Валкирия наля по една чаша от елексира, за да придобият хубав вид, свежест и здраве след животинското съществуване...

Тогава Валкирия рече:

Когато навлязоха вече в тяхната дъбова гора тримата братя видяха ДВА вълка и вълците въртейки опашки като кучета дойдоха при Вотан и с голяма радост положиха главите си в краката му, а после затичаха радостно наоколо и ги изпроводиха до самата поляна пред къщата...

В лъчите на залязващото слънце братята излязоха на любимата си семейна поляна и техния баща с радост ги посрещна. Те застанаха с лице към Слънцето и рекоха: „Довиждане Слънчице. Утре ще те видим пак.“ Седнаха тогава четиримата на празнична трапеза, където Дара беше сложила мек хубав хляб, ароматен борш и други ястия. Споделиха синовете всичките си преживявания и впечатления от пътешествието и посещението при горската приятелка... С радост чу Велме, че неговата Астра е все така млада и красива, наля на всички по чаша елексир и жадно изпи своята на екс, а от ВТОРА чаша Велме се отказа и не даде на синовете си... Тогава видяха Вили, Ве и Вотан как ВИДИМО се промени баща им, хвърли веднага 50-60 години и стана здрав, красив, нестар мъж на около 40 години… А синовете му сияеха като Слънце и звезди…

На сутринта Велме нареди на Вили да излее останалото количество от елексира на Астра на пет дървета от поляната пред дома им – на ДЪБА, КЕДЪРА, БРЕЗАТА, БРЯСТА и КЛЕНА и тези дървета придобиха божествени свойства…

 ***********

Започна за всички НОВ съвършен и благословен живот сред семейството, рода и народа на ариите и асите, където Вотан се проявяваше като мъжествен бог на войната и победата и имаше съдействие от баща му, братята, децата, от хората и животните  при изпълнение на неговите божествени и необходими дела …

Край

Румен – Лесничея                                                    16.05.2012 г.