Когато те се събудиха 2
1
- Усетиха го - чу се глас - тук е някъде демона. Пуснете псетата!
Сюрията, подобно на вълча глутница, се устреми към една обща цел, но щом я доближиха те изведнъж подвиха опашки и започнаха страхливо да вият. Но на мъжете повече не им трябваха. Останалото бе тяхно задължение...
Разбрали, че няма смисъл повече от тишина, те с ругатни започнаха да претърсват скалите. Все някъде имаше дупка... която водеше право в ада...
- Ето я - дочу се разтреперан, но и изпълнен с ярост глас.
- Палете всички факли, момчета, и помнете, само огънят и среброто могат да го убият. И вярата в победата!
Тесният отвор не позволяваше проникването на повече от един човек наведнъж. В момента, в който първият влезе, прозвуча демонски вой, а после... мъртвешката тишина се завърна отново...
- Слаб е звярът, момчета. Иначе щеше да е атакувал досега. Ще победим! Сега, или никога!
Все по-навътре проникване групата, а факлите в ръцете им неспокойно потрепваха. Пушките бяха безполезни, но все па ...