Цял ден бродеше из горите в подножието на планината. Раната в рамото му пареше и пулсираше болезнено, около нея непрекъснато кръжаха мухи. В самата рана помръдваха личинки, хранещи се с живата плът.
Изпод краката му хрущяха счупени клонки и мъртви листа. Зайци пробягнаха на няколко пъти току пред краката му.
Проклети българи! Сутринта един от техните хайдушки отряди беше причакал него и групата му и резултатът бе показателен - всички от групата му бяха избити, а той се отърва само с тази проклета рана.
Единственото, което донякъде поддържаше настроението му, беше фактът, че именно той простреля и вероятно уби един от българите. Аллах, наистина ли всичко това се беше случило тази сутрин? Струваше му се, че оттогава са изминали векове.
И като псуваше и кълнеше, той така и не усети кога топлият летен здрач обгърна земята.
Прекрачи някакво поточе и продължи по животинската пътечка нагоре по хълма. Превали го и застана за миг, отлюлявайки се, колкото да се огледа.
Право напред, през високит ...