1 min reading
Любов ли е това?
Защо боли ме и горя?
Седя с химикал в ръка и лист хартия, за да мога да изразя по някакъв начин огромната си любов, която изпитвам. Два след полунощ е и не мога да заспя. Тишината е нахлула в стаята ми като неканен гост. Времето като че ли е спряло. Потъвам в мисли и разбирам, че ужасно много ми липсваш. Толкова дълго те чаках. Толкова дълго те търсих, че силата, с която се появи, ме омая до неузнаваемост. Ти си онзи страстен копнеж, за който винаги съм мечтала. Щастлива съм, че те има, но защо боли. Нали уж любовта е велико и несравнимо чувство. Да, боли ме от любов. И само мисълта за онези малки глътки щастие ме кара да се усмихвам. И ще съм истински щастлива, ако знам, че и за теб е така. Или... може би любовта ми те плаши. Но аз те желая безрезервно. Не очаквам споделена любов (но все пак тайничко се надявам).
Само исках да знаеш за мен.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up