- Здравей, Антонио, добре дошъл!

Момчето се обърна с гръб и донамести слушалките в ушите си, набирайки линк на телефона си. Дядо Евтим извиси глас отново :

- Добре дошъл, казвам! Как си?

Безмълвието на тийнейджъра подпали душата на Евтим. Че като викна…

- Ей, ако ще ми идваш пак, за да се зомбираш с тия електронни бъзикни, по-добре се връщай от сега! Ти да ни видиш ли идваш, или да си вадиш очите, взрян в екранчета. Ушите ти сигурно са жабясали вече от тия слушалки!

- Остави детето, бе Евтиме. От сутрин до вечер е зает с учене, поне днес да се позабавлява и да отдъхне при нас, скочи да го защитава пак баба му Соня. Ееей, голям мърморан си станал! Уж си съвременен човек, инженер, с компютър работиш, телефонът ти все в ръцете, а на детето бучиш.  

- Майка му и баща му са виновни! Дето му навряха в ръцете таблет от пет годишен! То не бяха плейстейшъни, компютри, а сега и този телефон! Добре си беше със стария, работеше, защо трябваше нов да му купуват! Ама не – с повече екстри да е, повече игри да сваля. Той друго не знае! Виж какво слънце е напекло. Може да излезем да поритаме или баскетбол да поиграем.

- Вкъщи мама ми се кара да уча, тук дойдох, пак викате – сега пък за какво, в почивка съм днес, оставете ме!, избоботи Антонио. Извиси се до дядо си, нахлузи пантофите си, вече 41-ви номер и се излегна на дивана.

- Нищо ли няма да направиш, Соня! Така ли ще ми лежи цял ден! – не се отказваше Евтим.

-Нищо няма да направя, да! Какво искаш! Да си играе на лимки или да  стреля фунийки с тръбичка! Двайсет и първи век е, алооо! Събуди се! Всички са така сега. И на кого се сърдиш? Нали ние бяхме умни, изобретателни, пораснахме на воля из кварталните градинки. И какво постигнахме? Пръснали сме се като зрънца по чужди ниви, та  дано покълне по-богато жито. Ами ето – на ти го благополучието! Имат пари – купуват! Електроника, дрехи, обувки… Жаден съм – ето ти вода, гладен съм – какво ти се яде, маминото. Така е да, не знаят какво е да потърпиш, да си гладен, да гледаш витрината и да бленуваш за лъскавата играчка. Ето, рождения му ден наближава и не знам пак какво да измислим за подарък. Ами той всичко си има!

- Въртолет или самолет ще му купят вече. Аз като им казвах да не го затрупват с подаръци от първата му годинка, кой да ме чуе я! Заринали сме се с играчки! А той вече не ги и поглежда. Магазин трябва да отворим. Така ще си останат. Намали звука, Антонио! Чак аз чувам, ще оглушееш! И не знам как очила не си нахлузил още!

-Еееей, не спря! Остави го, ти казах. В друг свят ще живеят тия деца. Летящи коли ще карат, всичко с навигация ще се управлява. През монитор ще пазаруват, през монитор ще общуват и работят, всичко с този пусти интернет…

- А, то както е тръгнало и децата си виртуално ще ги правят и ще ги гледат….

Евтиме, кой го казва! Още се хвалиш, че си печелил медали по математика и си бил най-добрия програмист, когато компютрите бяха колкото кухнята ми, още ги пазиш ония перфокарти с дупчиците. Всяка вечер оставаше след работа да си играеш на игрички с приятелите от Те Не Те Ме-то. Техническо и научно творчество на младежта – творяхте бъдещето, вие – умните и талантливите. Е, сътворихте го. Нали за прогрес мечтаехме всички. Сега, като сме на път да се роботизираме, май взехме да съжаляваме. Примири се! На там върви светът. Не можеш го спря вече. Спомням си, преди трийсетина години като ме пратиха да правя репортаж в градската библиотека. Идете, вика шефът ми, снимайте там компютъра им, някакво писмо получили от Америка, за първи път, в реално време. Божеее, нищо не разбрах! Къде отивам, какво ще разкажа… един Правец примигва и няколко реда на английски. Имейл се казвало, един пише на хиляди километри, натиска ”изпрати” и ти го получаваш! Обясняваха ми за някаква скорост. Скорост на интеренета! Мегабайти, гигабайти …все едно на китайски ми говореха! Три пъти редактирах текста си, не можех да го осмисля. А сега ако прекъсне уай-фая вкъщи, истерясваме. Представи си след още 30 години какво ги чака тези деца…

 - Зарядно!

-Какво?

-Зарядно имаш ли, бабо?  Забравих го, а съм на 12 процента вече.

- Ей там, ползвай на дядо си, мойто не става за твоя телефон. Айде ела да хапнеш, ябълков пай съм направила.

- Офф, не ми се яде сега. После.

- Той нито глад усеща, нито жажда. Изобщо знае ли къде е! – дуднеше Евтим.

- Ти сещаш ли се, че това е първото поколение, на което дядовците не са ходили на война? Аз израснах с разказите на дядо за битките край Драва и Соболч, разглеждах значките и медалите му, пазехме ги като реликва. Баба ми разправяше как се върнал мърляв и въшлясал, а дрехите му висели като парцали по измършавялото му тяло. За какви подвизи си говорим днес? Наудобнили сме се вече близо 80 години в тая Европа без войни и всичките ни усилия и мечти са все в парите. Да печелим, да имаме – още и още, и още…щото еди кой си, видиш ли го! От нищото тръгна, ама я какъв джип е яхнал! А колко къщи построи – и правнуците си уреди вече и за още ламти. А иначе – ревем от екрана, бедни сме били! И хвърлят ли,  хвърлят бабушкерите, вързопи с пари на телефонните мошеници. А онзи ден Таня ми каза, че баба Иванка купила кола на внука си! Да й се чудиш – с 300 лева пенсия уж, ама явно доста ниви има, добра рента взима. На нас всеки лев ни облагат с данъци, а тия пари от рентите – чистак им идват. Иди ги хвани пенсионерите да подават данъчни декларации…

- Е, ти какво намекваш сега, Соня, война ли искаш да преживееш, или гладна да стоиш!

-Не, не е това. Така ли ти прозвуча? Мисълта ми е, че мирът носи благоденствие и прогрес, но явно ние човеците така сме устроени – никога нищо да не ни е достатъчно. И ако не се спрем, да се вразумим, природата ще ни обяви война. Ще ни прочисти. Я със земетръс, я с друго бедствие.

- А, бабо, в тая къща, дето сте я наели по Коледа, интернет ще има ли?

Няма да има! Поне по празниците да се разкачим от мрежата, да се видим, да си поговорим – побърза да се намеси Евтим.

- Е, без мене тогава. Не ме бройте, аз си оставам вкъщи. От кога я чакам тая ваканция! Мама ми е обещала да играя фортнайт колкото си искам.

- Спокойно, Антонио, ще има интернет. Дядо ти се шегува. Той и баща ти трябва да си проверява служебната поща, за къде сме без нет! Обещала съм на пра-баба ти да й звъннем по скайп, да ви види и тя, че вече втора година не сте си ходили в България. Аз съм поръчала на Дядо Коледа билети за лятото. Стига сме се прегръщали през екрана! Ще си отидем тази година да си видите роднините.

-Йес! Супер си, бабоо! Така ми се ходи лятото във Варна! Айде, да идва Коледа! Щом и нет ще има, супер ще си изкараме!