Автобусът се движеше по разписание. Разстоянието между двата съседни града не бе голямо. Шофьорът караше бавно, спираше на всяка пешеходна пътека, където весели деца пресичаха, за да стигнат до училище. На една от спирките, в автобуса се качи възрастна жена. Тя се подпираше на бастун и предпазливо се качи в голямата кола. Огледа се, всички места бяха заети. Хората , замислени, всеки за нещо важно, я гледаха, но сяках не виждаха нищо пред себе си. Някои мълчаха, а други си говореха, като че ли не са били заедно предния ден. Двигателят не се чуваше. Шумът на ежедневието го заглушаваше. В малките градове, в автобусите има контрольори, които дават билети. Те вървяха от единия край на автобуса до другия и таксуваха всички пътници. От една от седалките се изправи млад мъж. Погледна към старицата, която все още стоеше права, подпряна на единствения си другар, дървеното бастунче. Докосна я с пръст и се усмихна. Посочи освободеното от него място и възрастната жена седна. Огледа се. До нея седеш ...