По цяла нощ слушам безмилостния пустинен вятър по малкото прозорче на стаята, в която спя с другите ми четири сестри. Наоколо няма дървета и друга природа, нито високи сгради, които да спират бесните танци на ветровете от Сахара. Завивам се през глава, защото температурите след полунощ падат, ала през деня слагам най-тънката си бяла джелабия, защото в пустинята става непоносима жега по обед. Сутрин измитам вътрешния двор от червения пясък, донесен от нощите ветрове, а после слагам един голям чайник с листа прясна мента и няколко големи бучки захар на печката, за да има чай за закуската на всеки от семейството ми.
Аз съм най-голямата от общо петте дъщери на родителите ми. Родена съм в Мерзуга – малко градче, близо до границата на Мароко с Алжир. Никога не съм излизала от града и не познавам много места от света. От малка мечтая да пътувам и да приключенствам, да ходя дълго без посока, да огледам, да изживея... всичко. За съжаление моят род не е богат. Нямам заможен съпруг или баща-парал ...