Този разказ е вдъхновен от песента "Зелената стара чешма".
Тя е още там. Далеч от хората, но толкова близо до тях, зелената стара чешма утолява жаждата за онази чиста любов, която остава непокътната в годините. От времето, когато свенливостта на момата е била онази струя, която е пълнила сърцето на момъка с обич. И веднъж усетил сладостта от събираната вода, той се влюбвал с най-силната си страст. Колко е внимавала девойката да не разлее дълго пазените чувства, за да не потънат в земята нечути и несподелени! Днес около чешмата е пусто, но е останала само пътеката до нея, по която минувачи и туристи отпиват и си продължават по пътя. Водата е измивала и най-малкото недоверие във влюбените хора. Тя дори е имала силата да кара момъка по едно и също време на деня да минава покрай чешмата. Той е знаел, че тогава девойката ще е напълнила менчето и ще го чака там. Дори да не са си казвали дума, в очите им се е виждал онзи извор, който никога не пресъхвал. Изворът на любовта. Обич, която всеки ...