Mar 21, 2013, 1:52 PM

Зеления топаз - 8 

  Prose
717 0 0
3 мин reading

- Ще ми окажете ли честта да изпиете чашка кафе с мен?

- О?! Значи нашият известен груб г-н Блестър можел да се държи и по-мило?!

- Госпожице Даг, нека не се караме отново. Ще приемете ли поканата ми?

- Бих изпила чаша горещо хавайско кафе.

- Чудесно!

 Времето бе приятно топло. Двамата седнаха в бара и си поръчаха по чаша кафе.

- Обожавам Хаваите! - подметна той -Тук се чувствам прекрасно. Цялата тази красота... музиката... хубавите танцьорки... Всичко това ме привлича като магнит. Вие къде бихте искали да си изкарате добре през годишния отпуск? - въпросът като че ли я жегна. Но тя запази добрия тон.

- В Европа.

- И къде по-точно?

- Италия. Венеция, Рим, Палермо... Приятелите ми заминават в края на другата седмица.

- А вие?

- Е, аз може и да не замина. Зависи колко ще продължи визитата на принца. Работа, работа и пак работа! Дори на почивка, пак сме на работа. Въоръжена съм с фотоапарат и непрекъснато снимам нещо.

- А кой е Сам?

- Моля?

- Не искам да съм нетактичен отново, но в самолета бълнувахте... и ми се искаше да разбера кой е Сам?

- Той е прочетена книга вече. Мисля обаче, че моят личен живот не ви засяга!

- Да, права сте.

  След известно време те отново пътуваха. Полетът стана много приятен и на Боби ù се стори доста кратък. Този човек, с когото пътуваше, неусетно я омагьосваше все повече и повече. Беше забавен. Наистина с такъв човек не можеше да се скучае. Разказваше ù всевъзможни смешни истории. Този мъж, който я бе блъснал така брутално и отминал, сега ù се стори забавен и дори мил!

  Самолетът се снижи и кацна меко на пистата на летището на Соломоновите острови.

- Е, ние бяхме дотук! Желая ви приятна работа, г-н Блестър.

- Довиждане, госпожице Даг. Дано отново се срещнем. Ще ми бъде много приятно. Обещавам, че няма да ви блъскам повече -  Боби се засмя и отмина. Взе си такси и се настани в хотела.

- Какво ми става? - питаше се по-късно Мич. Вече се бе изкъпал и отпуснал на голямото хотелско легло.  Не му се спеше, а и не преставаше да мисли за нея - Никога не съм нагрубявал жена! А сега нещо насила ме накара да се държа така грубо с нея. Барбара Даг! Та тя е прекрасна! Какви очи има само... толкова са... живи... Привличат ме... и парфюмът ù е много приятен... Не! Сигурно съм болен. След два дни пристига г-н Кадах И работата ми ще започне. За какво ли ме извика точно тук?! Каза, че искал да ми покаже нещо забележително... Винаги съм си мислел, че съм роден за нещо съдбовно... но... това е мания на всеки археолог! Какъв е поводът да ме повика точно тук?! Какво толкова интересно има на тези острови? - така размишлявайки, той заспа.

   На другия ден се събуди отпочинал. Стана, облече се и излезе за да хапне нещо. След това се поразходи из града. Закупи някои дребни неща и се прибра в хотела. Времето бе точно за плаж. Затова си взе хавлия и отиде на брега. Някак си се надяваше да я срещне отново... но не му се отдаде. Прибра се отново в хотела, вечеря и се излегна отново на леглото. Не му се спеше. Мислеше за нея. Тази жена го бе завладяла напълно! Тя просто не излизаше от ума му.

  На другия ден се събуди в много лошо настроение. Болеше го глава и бе напрегнат. Днес пристигаше Абдулах Лил Кадах и принца.

 Телефонът иззвъня.

 

 

 

 

© Милена Карагьозова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??