ЗЕЛЕНОТО НОСИ КЪСМЕТ
(чернова)
Пеньо Николов бързаше към букмейкърският пункт за да заложи последните си пари на футболни мачове. Футболът и залаганията бяха неговата страст. Скоро телевизорът му изгоря и сега непрекъснато му се налагаше да обикаля букмейкърските пунктове за да зяпа поредната футболна драма. Пеньо беше стар ерген, петдесет и пет годишен. Беше много зиморничав, дори и през лятото ходеше облечен с дебели блузи и сака, а на плешивото му теме непрекъснато имаше кожен каскет. През зимата Пеньо приличаше на подвижен гардероб. Погледът му винаги беше разсеян и някак си странно блуждаещ. Походката, несигурна и клатушкаща се. Той не пиеше, не пушеше. И по жени не ходеше. Единственото му развлечение беше дребният хазарт свързан с гледането на футбол. Дребен защото залозите, които можеше да си позволи да бяха дребни.
Той живееше с майка си в тристаен апартамент. Прехранваше се от скромната и пенсийка, която се стопяваше ужасно бързо. Последното му работно място беше на един павил ...