Едни ги водят при нас родителите и близките им (повечето), други - техни приятели (понякога), трети – сами идват да потърсят помощ (много рядко). Момчета на по седемнадесет години, мъже на по тридесет. Най-различни и като умствен багаж, и като трудови навици, и като домашно възпитание. Почти винаги в корена на трагедията стои грешка (семейна), някаква злоупотреба с тяхната личност – безлюбие или хиперпротекция – т.е. грях, която не са знаели как правилно да изтълкуват, травма, която не съумели да превъзмогнат. И започват методично да се самоунищожават. Докато умрат. Защото никой или не се е постарал, или просто не е знаел как да ги научи да се борят. А може и сами да са отказали. Бог знае. Първото е очевидно в деветдесет процента от случаите, а за второто можем да гадаем при оставащите десет.
... Някои, разбира се, са самовлюбени лигльовци, но те малко се задържат тук...
- Все до мене ще опрете. Или, за да получите помощ сега, или за опелото.
Георги Фотакиев не е простак. Той е виждал ...