Това е изповед за един неизвършен грях.
Изповедта ми започва с невинно драскане по белия лист и полуусмивка, изписана по чистото лице.
Ще излея върху листа всички свои желания... Ще го пропия с това, което сега не ми дава покой. Аз знам... знам, че думите без дела са убиец на мечти... Но не зная как да започна това, от което най-много се боя, но и най-силно желая. Преди време аз бях темпераментна и силна, но сега усещам как страхът изяжда последните остатъци от здравия ми ум. Нима бях в състояние да изневеря на себе си, за да задоволя всяка част от женското си тяло? Да. Бях готова да поема необмисленият риск от своите копнежи. Аз многократно греших в своите мисли, но не изпитвам чувство за вина. Изповядвам се сега, за да пречистя душата си, да отключа мислите си и да освободя тялото си. Един ден истински ще съгреша... но тогава няма да се изповядам.