ЗИМА
Пламъците весело пърпорят в старата печка. Мърка котара­кът, свит до нея на кравай. Стенният часовник ритмично трака в тиши­ната. Бай Слави стои облакътен на масата и гледа замислено навън. През листата на мушкатото очите му поглъщат белотата на снега. Обичаше в такова време да засили огъня и да наблюдава от затопле­ната стаичка зимата. Не че имаше кой знае какво да види, гледката му беше позната до болка, но изпитваше задоволството, че вън е студ и мраз, а той стои на топло. Седемдесет години бе гледал това кътче през прозорчето - беше свикнал с него. Над оградата белееха отрупаните със сняг покриви на съседските къщи, зад тях стърчаха , потънали в снежна паяжина, върховете на няколко стари дървета. По малката крива уличка не се виждаха никакви следи, нямаше кой да направи пъртина. Столът лениво изскърца и бай Слави се изправи. Мина край печката, срита мързеливия котарак да се отмести и се на­веде да сложи дърва в огъня. Печката още миришеше на боя, защото тази сутрин я намаза и ...