Зима
Дърветата бяха замръзнали и бездушни, очакващи с надежда дори и най-малкия слънчев лъч. Но в този ден той липсваше. Мъглата, която властваше наоколо, обгръщаше приказно красивите им кристални корони и ги превръщаше в надменни и студени призраци на своята еднообразност и сивота. Постепенно тя се сливаше с мрака, единственият дръзнал да оспори властта и. Заедно те бяха непобедими и всички отчаяно и безнадеждно се предадоха в плена им. Наоколо беше тихо, студено и самотно. Денят беше умрял.