Незнам_коя_съм (Златина Иванова)
18 6
Jan 15, 2009, 7:34 PM

Зима 

  Prose » Narratives
5.0 (1)
950 0 1
Зима
Дърветата бяха замръзнали и бездушни, очакващи с надежда дори и най-малкия слънчев лъч. Но в този ден той липсваше. Мъглата, която властваше наоколо, обгръщаше приказно красивите им кристални корони и ги превръщаше в надменни и студени призраци на своята еднообразност и сивота. Постепенно тя се сливаше с мрака, единственият дръзнал да оспори властта и. Заедно те бяха непобедими и всички отчаяно и безнадеждно се предадоха в плена им. Наоколо беше тихо, студено и самотно. Денят беше умрял.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Иванова All rights reserved.

Random works
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова) Утаени шепоти
    Утаени шепоти
  • eomer (Калоян Колев) Illusion
    Illusion I see you. All of you. I see your eyes staring at me, through me and beyond me. I see your ...
  • Ambrouse (Стефан) Love Impossible
    Two beautiful green eyes were staring at her from the mirror, eyes sodden with sadness. In these eye...
  • gurhito (Гюрхан) Two minutes at the bar
    The blonde bartender, lavish and seductive, said to me in a serious tone, "The beer is over." "I wil...

More works »