Nov 19, 2008, 9:17 PM

Зимна приказка 

  Prose » Narratives
2367 1 5
6 min reading
- „Синьо виктори" - измъмри неясна фигура зад тезгяха.
Това ме разбуди от леката дрямка и ме върна в малката, притъмнена стаичка. Машинално посегнах и подадох пакета. Дори на Коледа хората се тровят с това. Но не е моя работа, аз не ги познавам, нито пък виждам, а единствено чувам техните поръчки, които изпълнявам отново и отново. Но не е толкова монотонно, имам разходки за водка, до задната част на магазинчето, за разнообразие. Това беше вече животът ми - стремежа да свикна с ежедневието и просто да карам нататък. Как да се изразя - да го превърна в навик... По-лесно е... особено щом обществото ме прави такъв...
Смразяващ полъх секна моите размисли и насочи вниманието ми към още отвореното прозорче на тезгяха. Прещраках със зъби, след което се пресегнах, за да го затворя. Вън мракът вече беше обгърнал зимната одисея. Колко привидно спокойно изглеждаше всичко, докато не се наложи да излезеш там и да се бориш със студа. А дали въобще си струва да го направиш?
Съзерцавах обширната снежна ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??