Зимна приказка
Беше януари месец, някъде по Нова година. Тогава заваля първият красив сняг за годината.
Аз стоях на прозореца на стаята и гледах как падат снежинките. С цялото си същество поглъщах тази прелест. Валя сняг цяла вечер. Чак не ми се искаше да си лягам, а да продължавам да се наслаждавам на зимната картина. Исках, да, но сънят ме надви и аз си легнах.
На заранта, като се събудих, всичко навън беше бяло и чисто. За няколко мига се върнах в детството и бях дете. В детския поглед светът изглеждаше толкова различен. Той беше чист, чернилката от ежедневието я нямаше. Детето се дивеше на бялата дреха на дърветата и белия килим по пътищата, който все още беше неосквернен от калните стъпки на хората. Никой не искаше да развали снега. Навън на поляната вече играеха децата. Замеряха се със сняг, правеха снежни човеци, спускаха се с шейни и найлони. Светът се огласи от детски смях и сякаш се съживи. Нямаше я онази мъртва и студена тишинa. Детските звънливи гласчета ехтяха като сребърн ...