=====================================
ЗИМНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВА
(предпоследно продължение)
- Не мога да повярвам, че седим тук на чаша вино и си говорим за любовта. Двама души, които нищо не знаят за нея.- продума Нора. – Не знаех, че имаш такива надежди. Докато седиш тук с мен като отшелник едва ли ще ти се отдаде възможност да я изпиташ.
- Самата ти си противоречиш. Нима не сподели току що, че любов се промъква в сърцето ти? – контрира я Боян.
- Към едно животно... – смотолеви Нора.
- Няма разлика! Любовта е една. Животно, човек, вятъра, морето...
- - А ти от къде си се изучил да се изразяваш така? – измести парливата тема Нора. – Сам каза, че в сиропиталището не са ви учили много.
- След него попаднах на една жена. Живях с нея пет години. Тя ме научи на вярата в човешката душа. В безсмъртието и божествения й произход, в това, че не е важно как изглеждаш, а какво излъчваш.
- Защо само пет години?
- Защото замина за Тибет.
- А ти защо не замина с нея? – това беше нещо супер ново за Нор ...