Случилото се през онази сурова зимна нощ съвсем не бе в противоречие с природата. По-късно забравено, се появяваше от време на време в главата на малцината, свързващи го със дни на необичайни ниски температури. И не случайно. Тогава от седмица студът се бе съюзили с мъглата и не позволяваше на бледите слънчеви лъчи да погалят снежената покривка. Последвалите дълги нощи довършиха пъкленото им дело. Температурата падна до минус двадесет и два по Целзий и в района заговориха като за бедствие. Единствено мелодията на скърцащия под обувките сняг обладаваше с романтика душата на онзи, сетил се за магията на приказка от света на "Зимното царство".
Бравата упорито се съпротивляваше срещу опитите за нейното отключване. Трябваше да я смажа, помисли си Славчо, слабичък и среден на ръст, осемнадесет годишен младеж, и наду бузи. Събраният от дробовете топъл въздух за секунди отпусна скованото парче желязо. Едно кръгло петно кондензирала повърхност побеля и ключът накрая угоднически изщрака. Вратата ...