Навън беше като във фризер. Зъзнах през по-голямата част от пътя и нямах никакво настроение да гледам светлините на нощна Москва. Пътувахме поне половин час, или на мен ми се видя безкрайно пътуването през полумрака, задръстванията и заледените непочистени пътища. Не посмях да попитам къде точно отиваме. Дори и Иван да ми беше казал, едва ли щях да разбера, а пък и все още смилах информацията, че са ме подали за издирване. Страшно ми се искаше да си спомня нещо, каквото и да е, обаче колкото и да стисках очи, колкото и да се мъчех, нямаше нищо.
Сега зъзнех пред някаква будка, докато Иван се разправяше с човека на пропуска на забързан руски. Онзи ми хвърли два-три многозначителни погледа, но моят спътник се премести така, че да съм вън от полезрението му. Не разбирах и думичка от разговора, обаче нещо ми подсказваше, че ме обсъждат и това никак не ми харесваше. Разправията продължаваше вече няколко минути, така че бях мушнала ръце в джобовете на палтото и пристъпвах от крак на крак. Сле ...