На Зиги и Габи
Хем глупаво... Хем, банално запознанство.
В автобуса.
Видях очите ѝ... Влюбих се!!!
Прекрасни кафяви очи с малки златни точици.
Изтърсих идиотичната фраза.
- Извинете, на коя спирка да сляза за Окръжна болница?
Нито слязох на болницата, нито мислех затова.
Животът ме завъртя, около тия златни звезди в очите ѝ.
Даа, вихрен танц. Цели пет години.
Но "точиците" изчезнаха и ето ме сам на една маса пред чаша кафе.
Тя беше седнала на отсрещната. Четеше някаква книга и бе избягала от света в нея. ...