Jun 22, 2012, 12:03 PM

Златните ябълки 

  Prose » Narratives
1039 0 8
7 min reading
- Ясемин, хайде, мамо, ставай!
Ясемин отвори очи и първото, което видя бе, вестника, закачен около дългия кабел на лампата. Този абажур я накара да се усмихне, защото бяха го направили двамата с дядо си. На прозорците нямаше пердета и цветните лъскави страници от списанията пропускаха оскъдна светлина във малката стая. Въпреки всичко, тя се събуди щaстлива, знаеше, че последните месеци бяха само временно толкова трудни, щяха да дойдат по-добри дни!
Стана от тънкия дюшек на пода и отвори ципа на големия куфар до прозореца, извади късите си джинсови панталонки и облече бял потник, върза косата си на опашка и се качи на втория етаж. Домакините на огромната къща бяха насядали около софрата, снахата наливаше чай в малките стъклени чашки.
- Ела, дъще! - каза старият стопанин, глава на семейството.
Ясемин седна на земята, мушкайки крака под голямата памучна покривка на цветенца. Поздрави всички и погледна дядо си, седнал срещу нея. Очите му бяха тъжни. Този силен мъж изглеждаше съсипан, тежеш ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нигяр Хамидова All rights reserved.

Random works
: ??:??