Като са заизлизали, как, как да ги спра, не е възможно, макар да си ги обичам като дечица, едни такива продълговатички, гладички, люспести, с бързи езичета, ама хем ми трябват, хем не баш, щото ми объркват чревната флора и ме гони ту запек, ту разстройство, а на това докторите му викат синдром на раздразнителното дебело черво, да им умра на определенията….А за кво са се захванали да мъчат хората с техните смехотворни опити да лекуват, като всичко, ама всичко идва от кратуната, но пък тез, дето разбират от тая материя са толкова хахо, че почвам да страдам от мегаломания, щото аз се ровя и чета и се интересувам кое е това, дето ни прави живи, а те се мъчат да преборят нещо несъщесвуващо, или не – съществуващо, но неизлечимо, защото името му е смърт. Пък какво лошо има в нея, да ги питаш, няма и да ти отговорят, щото така си изкарват хляба – като се правят, че лекуват смърт. Обаче и тях си ги обичам, както и всички останали тъпаци и недоразвити, макар да не знам в какво точно се изразява ...