Снегът малко по малко смразяваше нежната природа. Градът потъваше в мастиления цвят на нощта. Само звездите светеха и озаряваха с диамантения си блясък. В едно ъгълче, пред една изоставена сграда, седеше една жена. Прашните улици бяха изцапали лицето й. Сиво като всекидневието й, лишено от многообразните палитри на живота. Нямаше празник, нямаше делник – тя все си бе там – на онова местенце, сама, просеща… протягаща ръце… очакваща… молеща се за помощ….
Коледа наближаваше! Времето, в което всички се надяват на чудеса. И дори и онази жена не бе угасила пламъчето в очите си. Нежната светлина в погледа й проблясваше в тъмнината…. Имаше я – макар и слаба….. Животът не бе прекършил крехката й душа. Макар и да бе твърде несправедлив, тя бе успяла да запази вярата си в хората и в красивите неща. Бляскавите мечти хранеха душата й. Те я топлеха в студените зимни вечери. Съдбата й не бе радостна. Твърде много лоши неща бе видяла, изживяла, но бе събрала сили да загърне всичко и да отвори нова стр ...