Sep 9, 2017, 10:28 AM

"Знаеш ли за какво мечтая, Дара?" 

  Prose » Narratives
2383 3 4
8 мин reading
- Вая, някой ден всички ще умрем...
Плахо Дара се опита да върне настроението на масата.
- Писна ми от тъпите ти опити за оптимизъм!
- Извинявай...
Всъщност масата си имаше настроение. Просто то не беше по вкуса на Дара. Тя искаше да се смеят, да се радват на слънцето, да обсъждат защо мъжете целуват жените по челото и дали това е любов, да се питат къде сексът е по-добър - на плажа или в гората? Искаше ѝ се Вая да забележи, че е свалила 5 килограма, че шалът подчертава очите ѝ, а на устните ѝ за първи път има червило. Дара не беше суетна, но... дявол да го вземе!... днес искаше да се почувства момиче. Не, днес беше в настроение да бъде жена. Ето от такова настроение се нуждаеше на масата!
- Даричка, някой ден всички ще умрем... но междувременно вие ще живеете. Аз вероятно ще си отида скоро и вече няма какво да ми се случи.
От това настроение на масата Дара се боеше цяла сутрин. Разбира се, че Вая нямаше да забележи и оцени нейните 5 килограма. Месеци наред тя се бореше да качи поне 1. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена All rights reserved.

Random works
: ??:??