Знак
Имаше едно забравено бунище накрай село. Какво ли не бе захвърлено там. Почти никой не бе стъпвал от години. Дори вече хората се бояха да минават покрай него. Разказваха, че някакъв странник живеел там от околността.
Беше края на месец септември и циганското лято радваше душите на хората. Ласкавите слънчеви лъчи галеха земята. Със спомен за тези нежни мигове на лятото Лиляна пое по пътя, който водеше извън селото. Беше решила да се поразходи. Наблизо бяха лозята. Грижовни стопани събираха натежалия плод. Отдадена на своите мисли, не усети кога се бе отдалечила от селото. Пред нея се оказа сметището. Недалеч нещо се размърда. "Животно" помисли си тя. В следващия миг пред нея в цял ръст застана човек. Краката ù се подкосиха. Дори нямаше време да си помисли какво можеше да ù се случи.
- Накъде си тръгнала? - попита странникът.
Едва превъзмогвайки себе си, момичето събра кураж и отвърна:
- По работа!
Не усети как остана прикована на място от поглед, който я гледаше в упор. Очите на ст ...