6 min reading
Някъде между втория лешник и третата стафида от овесените му ядки, в главата на Песимиста окончателно се затвърди налудничавата идея, че е крайно време да излезе от "зоната си на комфорт" и да се срещне лице в лице с клишето.
Обърна лъжицата, с която ядеше и се загледа в далечното си размазано отражение. Знаеше, че на пръв поглед вижда себе си, но онова неясно по краищата си петно, в което се превръщаше и усещането, че сякаш се беше разляло нещо върху него, тотално замъгляваше представата му. Имаше едно съвсем ясно виждане за себе си, като човек здраво стъпил на краката си, с точно дефинирани правила и норми, които спазваше, но всеки път, в който се погледнеше в обърнатата лъжица, се питаше той ли е това или не. Един случаен поглед понякога можеше да размие границите и да породи съмнения.
Вероятно имаше нещо в овесените ядки. Сигурно бяха заразени с онази гъбичка, която водеше до халюцинации. Само в най-крайните си и налудничави мисли можеше да стигне до подобен извод. Нещо съвсем запо ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up