15 мин reading
разказ на ужасите! - да не се чете от лица под 18 години!
Когато преди тридесет години младата Калина стана кметица на малката община Бойница, тя се бе заклела да се справи с престъпленията и кражбите. Всички тези действия се извършваха от една група от десетина бездомници, които се навъртаха в централната част на селото и често пребиваха и обираха някой минувач. Живееха в мазето на общинската сграда и живееха главно от кражби и обири. Оправданията им бяха че никой не им обръща внимание, защото са били деца на борци против комунизма и затова са ги оставили без покрив. Когато Калина стана кметица, бездомниците започваха да изчезват един по един. И за около два месеца селото се изчисти от тях. Никой обаче не узна къде са изчезнали тези бездомници, но и никой не дръзна да разпита за тях. За хората бе важно да знаят, че вече няма кой да ги плаши и ограбва.
Калина бе кметица пет години, след което се премести в близкия град Грамада и там живя до смъртта си преди три години. Остави съпруг на ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up