ЗВЕЗДА
разказ
Коледните празници бяха отлетели, но лошата кашлица продължаваше да мъчи хлапето. От същото страдание само преди една година беше починала майка му и го беше оставила самичък на този свят. Никога не бе виждал баща си, а братя и сестри ― нямаше; така че осиротя още на крехка възраст.
Преди живееха под наем в тясна схлупена квартира, но когато майка му умря го изгониха веднага от там. Някакви хора се опитаха да го приютят в една голяма, мрачна сграда, която носеше непонятното и страшно име „сиропиталище”, но момчето се беше изплашило и беше избягало от тях.
Не искаше да го настанят в онова място; нищо лошо не беше сторило, за това побягна с всички сили на далеч; всъщност ― накъдето му видеха очите.
През лятото се препитаваше с каквото му попадне; научи се да припечелва по нещичко от милостиня; пък и през летните месеци можеше да спи под откритото небе; тогава то беше ласкаво, топло ― обсипано цялото с едри блещукащи звезди.
Хората го съжаляваха, даваха му храна и по някоя п ...