Едвам влачеше парализирания си от инсулта крак. Трябваше да нахрани птиченцата и котките на двора.
Отвори вратата и се учуди, че мяукащата банда я нямаше.
Бавно тътрейки се в снега ги видя. Събрани в кръг с вирнати опашки около розовия храст.
Наближи и под него бе странно създание. Малко момиченце, което светеше със слаба пулсираща светлина. Беше увито в тънки воали.
- Бягайте, разбойници да помогна на детенцето!
С пъшкане се наведе и я взе на ръце. Бе много студена.
Вкъщи и направи легълце в панера за пране и подложи пухкаво одеало.
Скрежът по нея бавно се топеше на малки капчици. Започна да свети по-силно, без да пулсира. После бавно отвори очи. Бяха прекрасни. Пъстри с дълги мигли.
- Ти, кой си?
- А ти, коя си?
- Стела.
- Аз съм Алекс. Какво си ти, и как се озова в двора ми? ...