По повърхността на сребърното езеро игриво се преплитали слънчевите лъчи. От дълбините му загадъчно ехтяла тишината, притихнала в съвършената гладка повърхност. Тихо и бавно покривала спокойствието с тази пленителна мелодия, която се изтръгвала от самото сърце на тайнствената вода. Вятърът много нежно галел всичко наоколо. Дърветата шумолели от ласките му в див екстаз и пригласяли на тишината, като създавали приказно звучене на песента, която природата изливала като вокалист на хор от безчет скрити певци. Всеки се опитвал да даде своя принос в хармонията на този светъл ден.
Ефросина се приготвила за среща с неизвестността. Наметнала синьото си наметало и покрила русите си коси с обемистата синя качулка. Така скрита от света, тя се отправила към езерото. Слънчевите лъчи крадешком докосвали лицето ù и я дарявали с целувки. Краката ù бързо я отвели по тясната пътечка. Горската прелест разтворила обятията си, за да може тя да потъне в нея и да открие себе си в най-затънтените ù места. От д ...