-------------------------------------------------------------------------------------------------------
Лорелей не чувстваше нищо. Това беше просто сън. Кошмар! Но този път нямаше надежда да се събуди. Като в мъгла си спомняше какво се случи, след като сестра ѝ изпищя. Всъщност, имаше доста пищене, просто Присила даде тон. Свещеникът мърмореше брачните клетви. Тя ги изговаряше несъзнателно. До нея мъжки глас също ги повтаряше. Голяма и груба мъжка ръка държеше нейната. Точно така. Тя принадлежеше на маскирания рицар. Звярът от Севера. Съпругът ѝ.
Беше ѝ все едно.
След церемонията я отпратиха с група дами. Те я съблякоха и измиха от главата до петите. Разресаха косата ѝ толкова пъти, че тя стана мека като коприна. Натъркаха тялото ѝ с благовонни масла и я облякоха в тънка нощна риза. И през цялото време я караха да пие чаша след чаша силно вино. Чувстваше главата си замаяна и натежала. През мъглата на опиянението тя ги чуваше да ѝ говорят за това, което се очакваше от нея. Скоро трябваш ...