Звярът с душа Втора част
Изправи се, бавно, както тя не можеше да го види, така и той нея, нямаха представа с кого се сблъскаха. Изминаха няколко минути, през които цареше надгробна тишина, прекъсвана от дишането им.
- Извинете, но никак не е възпитано да преминавате през хората.
- Сарказма беше излишен- отвърна виновника - съжалявам, не го направих нарочно.
- Момиче!
- Толкова ли е странно?
- По това време не е нормално.
Вече бяха привикнали с мрака, Ани видя пред себе си елегантен господин, с черен или тъмносин фрак и панталон в същия цвят, в едната си ръка държеше черна шапка, не изглеждаше възрастен, ала държането, стойката, гласът му показваха само едно - увереност. Тази увереност действаше магнетично, а искрите в очите му говореха за енергичност, обичаше да действа, но освен всичко останало изглеждаше замислен, даже тъжен.
Подейства й странно, нямаше нищо общо с познатите й, чувстваше се подвластна на този непознат, не намираше логично обяснение във всичко това, нима имаше такова ...