Отбягвана тема. Като че има нещо срамно в смъртта и изпращането на човека – от този свят пак в него. И отново част от природата, напълно слял се с въртежа й…
Да, раздяла е. Тялото отива в земята, душата… Някъде другаде…
А ние бързаме да се разделим с мъртвия. Защото е друг, непознат, извън мрежите на общуването.
В големите градове – казвам директно, защото скоро и аз ще взема професионално участие в събитията – тази раздяла е някак срамежливо – лицемерна.
Специалисти от някаква фирма поемат тялото и, скоро след това, го връщат – приведено в „приличен вид“.
Какво правят – те си знаят…
А преди… По времето, когато и аз бях малък, най-най-близките подготвяха отишлия си. Измиваха, нагласяваха, приглаждаха външния вид…
Как ще го дадат на чужд човек?
Днес всичко е професионализирано. Не му е много мястото, ама май мъжете и жените скоро ще плащат на специалист, за да изпълнява съпружеския дълг. Срещу заплащане – капитализъм е…
Но – да се върна на отбягваната тема.
Погребвахме близък човек. Ужа ...