Уилям Блейк - Отровното дърво

I was angry with my friend:
I told my wrath, my wrath did end.
I was angry with my foe:
I told it not, my wrath did grow.

And I watered it in fears,
Night and morning with my tears;
And I sunned it with smiles,
And with soft deceitful wiles.

And it grew both day and night,
Till it bore an apple bright.
And my foe beheld it shine.
And he knew that it was mine,

And into my garden stole
When the night had veiled the pole;
In the morning glad I see
My foe outstretched beneath the tree. 

-----------------------------------------------------------

На другар се разгневих:

казах му - гнева изтрих.

После гняв на враг ме хвана:

премълчах, гневът остана.

Със сълзи и страхове

го поливах с часове,

сгрявах го с усмивки срамни

и със хитрини измамни.

Той растеше нощ и ден

и завърза плод блажен.

И го зърна моят враг -

през нощта през моя праг

се промъкна у дома,

крит от нощната тъма.

Под дървото заранта

го видях прострян в прахта.