Adema - Invisible

The game is to free fame
The mental picture and let it be shown
It looks a lot like this
And I can't bear to look alone
There's a little inside
That we never really know
Till the hole gets deeper and it starts to show
There's a part of you
That likes to feel it too
Just like we always do

I cry but I can't explain
Why I never be the same
I know I'm just another face in the crowd now
Yeah I'm invisible

I stayed awake until the morning after
I couldn't just tell you there was something wrong
I fought the pain that soon became a disaster
Don't walk away because they're playing our song
No don't go
Like a child beneath an open door
If you feel the same way too
Then I got nothing left to lose


I cry but I can't explain
Why I never be the same
I know I'm just another face in the crowd now
Yeah I'm invisible

(We know)

I've always been a zero

If you could see me now
If you could see me now
If you could see me now

I've tried but I can't explain
Why I never be the same
I know I'm just another face in the crowd now
Yeah I'm invisible

I've tried but I can't explain
Why I never be the same
I know I'm just another face in the crowd now
Yeah I'm invisible

Невидим

Играта е да освободиш

картината на съзнанието  и да я покажеш.

Много прилича на това

и не мога да се престраша да погледна сам.

Има малко вътре в нас,

което така и не опзнаваме,

докато празнината не стане по - голяма и не започне да личи.

Има част от теб,

която също обича да го чувства,

както обикновено.

Плача, но не мога да обясня,

защо никога няма да бъда същия.

Знам, че сега съм поредното лице в тълпата,

и все пак, съм невидим.

Останах буден до следващата сутрин.

Не можех просто да ти кажа, че нещо не е наред.

Борих се с болката, която скоро се превърна в бедствие.

Недей да си отиваш защото свирят нашата песен.

Не, не тръгвай,

като дете пред отворена врата.

Ако се чувстваш по същия начин,

тогава, няма какво да губя.

Плача, но не мога да обясня,

защо никога няма да бъда същия.

Знам, че сега съм поредното лице в тълпата,

и все пак, съм невидим.

(Знаем...)

Винаги съм бил кръгла нула.

Ако можеше да ме видиш сега...

Ако можеше да ме видиш сега...

Ако можеше да ме видиш сега...

Плача, но не мога да обясня,

защо никога няма да бъда същия.

Знам, че сега съм поредното лице в тълпата,

и все пак, съм невидим.

Плача, но не мога да обясня,

защо никога няма да бъда същия.

Знам, че сега съм поредното лице в тълпата,

и все пак, съм невидим.