Sin miedo a nada 

Me muero por suplicarte que no te vayas, mi vida,
me muero por escucharte decir las cosas que nunca digas,
más me callo y te marchas,
mantengo la esperanza
de ser capaz algún día
de no esconder las heridas
que me duelen al pensar que te voy queriendo cada día un poco más
¿Cuanto tiempo vamos a esperar?

Me muero por abrazarte y que me abraces tan fuerte,
me muero por divertirte y que me beses cuando despierte
acomodado en tu pecho, hasta que el sol aparezca.
Me voy perdiendo en tu aroma,
me voy perdiendo en tus labios que se acercan
susurrando palabras que llegan a este pobre corazón,
voy sintiendo el fuego en mi interior.

Me muero por conocerte, saber qué es lo que piensas,
abrir todas tus puertas
y vencer esas tormentas que nos quieran abatir,
centrar en tus ojos mi mirada,
cantar contigo al alba
besarnos hasta desgastarnos nuestros labios
y ver en tu rostro cada día
crecer esa semilla
crear, soñar, dejar todo surgir,
aparcando el miedo a sufrir.

Me muero por explicarte lo que pasa por mi mente,
me muero por intrigarte y seguir siendo capaz de sorprenderte,
sentir cada día ese flechazo al verte,
¿Qué más dará lo que digan?¿Qué más dará lo que piensen?
Si estoy loco es cosa mía
y ahora vuelvo a mirar el mundo a mi favor,
vuelvo a ver brillar la luz del sol.

Me muero por conocerte, saber qué es lo que piensas,
abrir todas tus puertas
vencer esas tormentas que nos quieran abatir,
centrar en tus ojos mi mirada,
cantar contigo al alba
besarnos hasta desgastarnos nuestros labios
y ver en tu rostro cada día
crecer esa semilla
crear, soñar, dejar todo surgir,
aparcando el miedo a sufrir.

Без страх от нищо

Умирам да те моля да не си отиваш, живот мой.

Умирам да слушам неща,  които не казваш.

Аз мълча и ти си отиваш.

Все още тая надежда, че един ден

ще съм способен да не крия раните си,

които болят само като си помисля

как с всеки ден те обичам повече.

Колко време ще чакаме.

Умирам да те прегърна

и ти да ме прегърнеш силно.

Умирам да те забавлявам.

Да ме целунеш, когато се събуждам,

удобно настанен на твоите гърди,

докато слънцето изгрява и постепенно загубя мириса ти.

Загубвам се в твоите устни, които се приближават,

шепнейки думи, които навлизат в горкото ми сърцe,

чувствам огън вътре в мен.

Умирам да те опозная.

Да знам какво мислиш.

Да отворя всички врати към теб

и да победя бурите, които искат да ни повалят.

Да фокусирам погледа си в твоите очи.

Да запея с теб на разсъмване.

Да се целуваме, докато устните ни се изхабят.

Да гледам в твоето лице как всеки ден

расте зрънцето на любовта.

Да вярвам, да сънувам, да оставя всичко да се случва,

като оставя страха от страданието.

Умирам да ти обясна какво ми минава през ума.

Умирам да те интригувам

и да мога все още да те изненадвам.

Да чувствам всеки ден

това пронизване в сърцето, щом те видя.

Да мислят каквото искат, че може би съм луда.

Това си е моя работа.

И сега отново гледам на света в моя полза.

Отново виждам как блести светлината на слънцето.

Умирам да те опозная.

Да знам какво мислиш.

Да отворя всички врати към теб

и да победя бурите, които искат да ни повалят.

Да фокусирам погледа си в твоите очи.

Да запея с теб на разсъмване.

Да се целуваме, докато устните ни се изхабят.

Да гледам в твоето лице как всеки ден

расте зрънцето на любовта.

Да вярвам, да сънувам, да оставя всичко да се случва.

Като оставя страха от страданието.