Ayumi Hamasaki - Game

Little by little the warmth you left me with is going out
If it's gone completely, what will my body mean?

Seized with several impulses, I'm lost in a maze with no exit
The sense of reality urges me suddenly to find the way out
But why can't I leave this place, so strangely?

I can smile naturally about this time tomorrow
As if nothing had happened
I've always walked in such a manner
But I can't control this game as I wish

The moment I say something
Everything may slip down through my fingers like sands
And I only wait the time passing by so calmly

I need no makeshift words
Which I'll probably forget about this time tomorrow
I had made this game a little longer than usual
No problem, I'll be able to find another one

I can smile naturally about this time tomorrow
As if nothing had happened
I've always walked in such a manner
But I can't control this game as I wish

I need no makeshift words
Which I'll probably forget about this time tomorrow
I had made this game a little longer than usual
No problem, I'll be able to find another one

Please tell me that this pain is surely an illusion
Please tell me that I'm not like myself at all now
Please tell me, because otherwise, I'll yearn for your warmth again

Ayumi Hamasaki - Game - Превод

Малко по малко, топлината, която ми остави си отива.

Замина си изцяло, какво ще означава това за тялото ми?

Обзета от някoлко импулса, аз се лутам в лабиринт без изход.

Чувството на реалност ме призовава да намеря пътя,

но защо не мога да напусна това място, толкова странно?

Мога да се усмихна естественo,  по това време утре,

сякаш нищо не се е случило.

Винаги съм го правила по такъв начин,

но не мога да контролирам тази игра, така, както желаех.

В момента,  в който кажа нещо,

всичко може да се изплъзне между пръстите ми като пясък.

И аз само чакам времето да отмине, така че, спокойно.

Нямам нужда от импровизирани думи,

които вероятно ще забравя по това време утре.

Няма проблем, ще бъда в състояние да намеря друг.

Направих тази игра по-дълга от обикновеното.

Мога да се усмихна естественo, по това време утре,

сякаш нищо не се е случило.

Винаги съм го правила по такъв начин,

но не мога да контролирам тази игра, така, както желаех.

Нямам нужда от импровизирани думи,

които вероятно ще забравя по това време утре.

Няма проблем, ще бъда в състояние да намеря друг.

Направих тази игра по-дълга от обикновеното.

Моля те, кажи ми, че тази болка е илюзия.

Моля те, кажи ми, че това не съм аз сега.

Моля те, защото иначе пак ще копнея за твоята топлина...