NEW MODEL ARMY

BALLAD
(Sullivan) 1986

When they look back at us and they write down their history
What will they say about our generation?
We're the ones who knew everything and still we did nothing
Harvested everything, planted nothing.
Well we live pretty well in the wake of the goldrush
Floating in comfort on waves of our apathy
Quietly gnawing away at Her body
Until we mortgage the future, bury our children
Storehouses full with the fruits we've been given
We send off the scrag-ends to suckle the starving
But still we can't feed this strange hunger inside
Greedy, restless and unsatisfied.

I was never much one for the great "Big Bang" theory
Going out in a blaze of suicidal glory .
Not foolish and brave, these leaders of ours
Just stupid and petty, unworthy of power;
Just a little leak here and a small error there
Another square mile poisoned forever
A series of sad and pathetic little fizzles
And out go the lights, never to return.
The affair it is over, the passion is dead
She stares at us now with ice in Her eyes
But we turn away from these bitter reproaches
And take up distractions to forget what we\'re doing

I stand on these hills and I watch Her at night
A thousands square miles, a million orange lights
Wounded and scared, She lies silent in pain
Raped and betrayed in the cold acid rain
And I wish and I wish
We could start over again
Yes I wish and I wish
We could win back Her love once again


Балада

Когато хората от бъдещето си спомнят за нас,
докато пишат историята
какво ли ще кажат за нашето поколение?
"Те знаеха всичко, а не сториха нищо.
Пожънаха всичко без да посадят нищо..."

Е, сега си живеем доста добре
в ерата на благоденствието.
Носиме се по вълните на апатията си
и тихо гризем тялото на Земята
докато ипотекирваме бъдещето
и погребваме децата си.
Складовете са пълни с плодовете на труда ни.
Щедро даряваме огризките, за да откърмим гладуващите.
Но все не можем да утолим онзи странен глад в нас.
Алчни... неспокойни... неудовлетворени...

Никога не съм си падал много
по идеята "изгори, за да светиш".
И да си отида сред блясъка
на самоубийствената слава.
Водачите ни са безразсъдни и малодушни,
тъпи, жалки и недостойни за власт.
Едно малко изтичане тук,
една малка грешчица там - 
и още една квадратна миля е отровена завинаги.
Серии от тъжни и нелепи малки провали.
Светлините угасват... и няма да светнат отново...

Край на аферата, страстта е мъртва.
Сега Тя се е втренчила в нас с леден взор.
Но ние не можем да понесем горчивия й упрек
и се забавляваме, за да забравим какво вършим...

Нощем стоя горе на хълмовете и я наблюдавам..
Хиляди мили наоколо, милиони оранжеви светлини.
Наранена и белязана тя тихо лежи и страда
изнасилена и предадена на киселинния дъжд.

О, как бих искал да започнем всичко отначало.
Как копнея с цялото си сърце
да можем отново да спечелим любовта и...